Ти стани сутрин, изправи се, успокой лицето си, погледни спокойно нагоре, помисли си, че всичко, каквото Бог направил, е добро. Помисли си за небето, за цветята, за дърветата, за всичките хора.

Ти станеш сутрин, свиеш си раменете, свиеш си веждите, намръщиш си лицето, като че всичко в света си изгубил. Ти стани сутрин, изправи се, успокой лицето си, погледни спокойно нагоре, помисли си, че всичко, каквото Бог направил, е добро. Помисли си за небето, за цветята, за дърветата, за всичките хора. Остави ада. Нека да дигат шум, нека да плачат, да крякат – тяхна работа е. Те са актьори там. Те си играят ролята. Тия духове, които ги мъчат, те са нужни. То е тяхна работа. Вие мислите какво ще стане с дявола, какво ще стане с вас. Въпросът не е личния живот. Личният живот – настрана. Седни, помисли за краката си, виж пръстите си, погледни ги, виж ноктите. Ако има кал – изчисти ги. Вашият голям палец като че е жив – очисти го. Кажи: „Ще ме извиниш, че много съм те измъчил.“ Очисти хубаво втория пръст, поглади го. Погледни на краката си и кажи: „Много съм благодарен на Господа за краката си.“ Вземи очисти ноктите, благодари. Поблагодарете на Бога за ръцете. Изчистете лицето си. Няма какво да ви казвам. С него много добре постъпвате. Аз бих желал да постъпвате с краката както постъпвате с лицето. Човек да има една физическа свобода. Като вървиш – да се радваш, че Господ ти е дал крака, да се радваш, че имаш лице. Вие казвате: „Като идем в оня свят, ще се освободим от това тяло, ще ни даде Бог друго?“ Ако с това тяло не се носиш добре, как ще се носиш с другото? Искам всички да ви видя благодарни за онова, което Господ ви е дал. Доста добри тела имате, повечето не сте работили над тях.

Три седмици,
ООК - София, 6.11.1940г.