Вие се качвате в духовния свят, в Божествения свят. Зависими сте един от друг. Не можеш да кажеш: „Аз не се нуждая от другите.“ Цялото човечество е навързано с нишките на любовта.

Представете си, че вие се качвате на Алпите. От вас петнайсет, двайсет души са се вързали с въжето. Единият върви напред, но всички трябва да сте нащрек. Един може да се подхлъзне, другите ще го задържат, ако не – отиде в пропастта. Ако не внимават, може всичките да идат. След като излезете до върха и се върнете назад, тогава трябва да се радвате. Изисква се стегнатост на мисълта. Един направил погрешка, нищо не значи. Хлъзнал се е, една несигурна крачка. Може да стъпи несигурно. Положението не е така сигурно в тия, високите, места. Вие се качвате в духовния свят, в Божествения свят. Зависими сте един от друг. Не можеш да кажеш: „Аз не се нуждая от другите.“ Цялото човечество е навързано с нишките на любовта. Ние остаряваме. Защо? Този те срещне, каже ти една любовна дума, и хвърли кал отгоре. Друг те срещне, и той хвърли кал. Като се погледнеш, остарял си от кал. Остаряваме от любовна кал, която хвърлят върху нас. Аз не намирам никаква чиста мисъл в любовта, то е кал, която е нахвърлена.

Пожелаване,
УС - София, 3.1.1943г.