Едновременно да бъдем млади отвън, във физическия свят, а стари в разбиранията.

Сега трябва да напуснете старите вашите вярвания, детинските ви вярвания. „Като бях дете, мъдрувах като дете. Като станах възрастен, напуснах детинските работи“. Не че детинските работи не са важни, но те са предисловие. Знанието на старите е потребно. То е сегашният живот. Животът на старите е сегашният живот, телесният живот. Като срещнете един млад и един стар, да не може да направите една разлика между младия и стария. В старите ще забележите повече възмъжалост, забелязвате повече устой, повече сила, а в младия – повече подвижност. И двамата са еднакво красиви. Младият гледа на външния свят, старият гледа на вътрешния свят, навътре в живота. Следователно младият и старият като се съберат, те са целокупният човешки живот. Едновременно да бъдем млади отвън, във физическия свят, а стари в разбиранията. Но в единия и в другия случай духът ни ще работи, душата ни ще работи, умът ни ще работи и сърцето ни ще работи.

Обичайте – ценете!,
ООК - София, 14.2.1940г.