Като окултен ученик ще изпееш една песен, веднага ще дойде светлина в ума ти, топлина в сърцето и сила в тялото и онези, които те мъчат, ще си отидат.

Като окултен ученик ще изпееш една песен, веднага ще дойде светлина в ума ти, топлина в сърцето и сила в тялото и онези, които те мъчат, ще си отидат. Човешките неестествени мисли и чувства мязат на онзи прах, който пада по музикалните тъпани. Има малки и големи тъпани. Той носи тъпана, прах има на него, като удари, от голямото сътресение прахът изскочи. Като бият тъпана, тъпанът отгоре е чист и му се чува гласът. Казват: Защо бият тъпаните? За да не седи прахът върху този тъпан отгоре. Тъпаните са много честолюбиви, казват: „Никакъв прах. Бих желал никакъв прах да няма.“ На тъпана виждам прашинките да подскачат нагоре във въздуха. И в музиката, като свирят на един тъпан, в един концерт, като паднал малко прах, като ударят, във въздуха отива всичкият прах. Пеенето, което имате сега, е просто да се дига прахът от тъпана. Ако този прах не се дига, човек не може да мисли.

Двата закона,
ООК - София, 5.6.1940г.