Една от великите черти на славянството е неговото самопожертване.

Една от великите черти на славянството е неговото самопожертване. В Русия, преди години, обвинили една бедна вдовица, майка на четири малки деца, в подпалване имението на един богат чифликчия. Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години. Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца. На кого ще ги остави? Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“. Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин. След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“. Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник. Съдията дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал. Ето един благороден характер!

В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ,
НБ - София, 24.4.1921г.