Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер.

Ако речеш да измениш един стар навик, знаеш колко мъчно е. Искаш пак старото. Да кажем, че имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”. Като те засърби, неволно се почешеш. Не се чеши. Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине. Няма да ти мине. Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер. Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”. Упорствуваш, искаш да имаш характер. Нека те сърби, да търпиш нещо. Заболи те нещо, не можеш да търпиш. Ще кажеш: „Не ме боли”. Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг. Мене не ме боли. Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия”. Следете вашата вяра.

Самообладание,
ООК - София, 2.7.1941г.