Чудно е, че ние мислим, че като сме пратени в света, като прокурори, като съдии да разрешим въпросите.

Ние сами разваляме живота. Знаеш колко лесно се разваля животът? Оженили се двама млади. И религиозните хора се женят, всичките хора се женят на земята, няма никой, който да не се жени. Те си писали много сладки любовни писма, все хубави писма. А пък тя не знаела да готви. Сварила боб и цяла шепа сол турила. Дошъл той, почнал да яде – солено. Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа. Защо е турила повече сол? Казва ѝ: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме. Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол. „Ти, казва, не мислиш“ – сол. „Сърцето ти е такова“ – сол. „Волята ти е такава“ – сол. Дойде свекървата – една шепа сол, дойде зълвата – една шепа сол, дойде снахата – една шепа сол. Яде ли се ядене с три шепи сол? Като тури в ума, в сърцето и във волята, яде ли се този боб? Аз съм дошъл до едно заключение: свекървата никаква сол да не туря, зълвата никаква сол да не туря и снахата никаква сол да не туря. Да сварят боба без сол. Като дойде възлюбленият, той да си тури сол колкото иска. Казвам сега, без сол ще готвите. Едно правило: без сол ще приготовляваме. Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват. Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря. После и масло не туряйте на боба. Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска. И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер. Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи. По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал. Но оздравявам, но то е лекуване. Боба сварете с проста вода, с вода, каквато Бог дал, оставете онзи, който ще яде, сам да си тури сол, пипер, масло, ако искате главата ви да бъде мирна. Доста е да се солим. Сега ние постоянно се солим. Без сол. Бог е любов. Трябва да носиш едно качество. Досега Бог никому не е казал: „Ти защо направи това?“ Никой не Му чул гласа. Хората казват, че някога Господ казал. Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата. Той ти оставя черешата, тъй както е сварена, на дървото. Ако искаш, я вари, ако не може да я употребиш. Щом ти я консервираш, то е човешка работа, тя изгубва своята хранителност. Аз бих желал да ям череши, които са на дървото, отколкото онези, които са консервирани. Бих предпочел да ям един боб неосолен, неопиперен, без да му е турено масло, защото бобът сам има достатъчно масло. Чудно е, че ние мислим, че като сме пратени в света, като прокурори, като съдии да разрешим въпросите.

Без сол,
УС - София, 10.5.1942г.