Вие искате и отвън да не се вълнувате. Отвън не може, ще се вълнуваш, но дълбоко в душата си да бъдеш спокоен. Че ти се вълнуваш външно, нищо. Необходимо е.

Аз съм ви дал онзи пример, отива един ученик в Индия при един знаменит учител и иска да го учи за Любовта. Учителят му го праща за един опит. Ти, казва, ще идеш при един военен, полковник и ще му удариш една плесница. Ще се покажеш смел. После, има един брамин, той тамън се моли, и на него ще му удариш една плесница. После, има един голям мъдрец, един голям адепт – и при него ще идеш, и на него ще удариш една плесница, и ще дойдеш да ми кажеш. Ученикът става, отива при военния и му удря една плесница. Той му удря две плесници, катурва се на земята. Отива при брамина, който се молел и на него му удря плесница. Той подигнал ръката да удари, но после си спуска ръката надолу и не го удря. Най-после отива при адепта, и на него удря една плесница. Той не усетил, като че нищо не се е случило. Връща се и разправя на своя учител. Казва: „Опасно нещо е да се удари плесница на полковника. Аз му ударих една, той ми удари две. Паднах и се обърнах два пъти като го ударих. На другият, на брамина като му ударих една плесница, той само повдигна ръката си, не ме удари и я спусна на земята. А като ударих адепта, той даже не се помръдна“. Казва му (учителят): „Ти може да намериш Божията Любов само като адепта“. Ако ти като военния, като ти ударят една плесница и ти удариш две, не може да намериш Божията Любов. Ако си като брамина, който подига ръката, но не удря, пак не може да намериш Божията Любов. Но, ако си като онзи адепт, който така се е вглъбил и нищо не усеща, което става отвън, тогава може да те посети Божията Любов. Докато ние се безпокоим за най-малките работи в света, Божията Любов не е в нас. Това е далечно състояние. Един ден си разположен, на другия ден не си разположен. Ние трябва да имаме едно чувство вътре в себе си, всякога трябва да бъдем разположени. Аз не казвам, че на повърхността водата да не се вълнува. Вълнува се, но долу 30–40 метра е тихо, спокойно. В твоите глъбини на душата, там да бъде спокойно. Някой път 10 метра от повърхността може да има вълнение, но долу, в дъното трябва да има спокойствие. Сега вие искате и отвън да не се вълнувате. Отвън не може, ще се вълнуваш, но дълбоко в душата си да бъдеш спокоен. Че ти се вълнуваш външно, нищо. Необходимо е. Сега не разбирайте криво, че човек не трябва да се вълнува. Вълнуването произвежда обновяване. Всяко развълнувано чувство в човека е процес на обновяване. Защото, ако не се вълнуваш, ще дойде едно чувство на безразличие на живота, защото когато тази вода изгуби своята преснота, започва да се образува една миризма. Има някои гниещи вещества. Всичките води, които текат, които се движат, те се опресняват. Някой път вие казвате: „Защо са страданията?“ Страданията са за опресняване. Ако нямате страдания, ще ви сполетят два пъти по-големи нещастия, отколкото сега. Всичките страдания ни опресняват. Някой път страданията не постигат тази цел, но изобщо страданията опресняват. Човек, ако страда, той се подмладява. Когато говоря за страданията, разбирам Божествения процес, при който чувствата се опресняват, движението на тия чувства.

Добрият живот,
ООК - София, 22.6.1938г.