Казвам: Тази любов, която стимулира ума да мисли, тя е истинска любов. Тази любов, която стимулира сърцето да работи, тази любов е истинска. Тази любов, която стимулира стомаха да работи, тя е истинска любов. Тази любов, която те стимулира да говориш хубаво и красиво, тя е истинска любов.

Казвам: В съвременния свят ние всички сме свикнали да морализираме. Казва: „Ти трябва да живееш добре.“ Много мъчно е да свириш много добре. Много мъчно е да мислиш много добре, пък и да работиш добре е много мъчно. Ти не можеш да работиш добре, ако любовта не е една подбудителна причина. Казвам: Тази любов, която стимулира ума да мисли, тя е истинска любов. Тази любов, която стимулира сърцето да работи, тази любов е истинска. Тази любов, която стимулира стомаха да работи, тя е истинска любов. Тази любов, която те стимулира да говориш хубаво и красиво, тя е истинска любов. Човек трябва да говори на другите хора, както на себе си. Когато някой път дойде някой при мене, аз си казвам: Как бих искал с мене да постъпят? Дойде някой при мене, някой път аз не съм разположен, не не съм разположен, но имам по-важна работа. Виждам, той дошъл за детински работи. Дошъл той, кракът го боли. Казвам му: „Ще оздравееш.“ Пък не обичам ни белите, ни черните лъжи. Искам да бъда към него искрен, не да бъда любезен, но да го посрещна, както себе си посрещам.

Три вида любов,
ООК - София, 22.5.1940г.