Тази мисъл трябва да седи в ума ви. Не трябва да я разбирате. Вложете в ума си, че любовта може да превърне злото в добро, макар че не се превръщат работите, пак вярвайте в туй.

Един баща завежда едно свое дете в училището. То било палаво, непослушно, бащата понеже знаел, че то ще прави много грешки, казва на учителя: Детето не е възпитано, много погрешки ще прави. Като направи една погрешка, забележи я, аз ще идвам веднъж в седмицата, че на мене ще налагаш наказанието. Него няма да биеш, мене ще биеш. На детето казва: Гледай да правиш по-малки погрешки, че по-малко да ме бият. Ако вземете педагогическото правило на този баща, повече ще спечелите. Щом бият, щом наказват това дете, то започва да лъже, да бяга. Не се поправя. Нито една жена, която бият, не се поправя. Нито един мъж, който бият, не се поправя. Нито едно дете, което бият, не се поправя. Временно може да се поправи, но то е отгоре. Туй дете като дойде съзнанието в него, че майка му страда, че баща му страда. Когато другите страдат заради него, в него се заражда едно чувство, една мисъл и Божественото иде. Казва: Да не правя така, че другите да страдат. Това е за нас. Трябва да се откажем да правим лошото, за да не страдат другите. Ако всичките хора пожелаят да не правят зло, не да унищожим злото, но да не вършим туй, което злото върши. Любовта не седи в познание на доброто и злото, тя е извън тях. Следователно, трябва да влезем в този Божествен свят, който превръща злото в добро. Единствената сила в света, която може да превърне злото в добро, то е само любовта. Единствената сила, която може да победи злото, то е доброто. И да побеждаваш злото, то е пак зло. Да го превърнеш в добро е друго. Само любовта може да превърне злото в добро. Само тя знае това. Тя е единствената сила, която може да ни освободи напълно, в дадения случай то е силата на любовта. Тази мисъл трябва да седи в ума ви. Не трябва да я разбирате. Вложете в ума си, че любовта може да превърне злото в добро, макар че не се превръщат работите, пак вярвайте в туй.

Най-светлият път,
УС - София, 9.2.1941г.