Аз бих желал всички хора, като четат евангелието, да се захласнат.

Да ви приведа един пример. Може би преди 40 години в Англия имало един знаменит проповедник. Някои казват, че бил в Лондон. Всички ходили да го слушат. Казват, всеки, който отивал, се захласвал. Един крадец си казва: Там ще ида, таман се захласнат тия богаташи, ще мога да бъркам в джобовете им. Като отива и чака да се захласнат другите, но като се захласнат другите и той се захласнал, че забравил за какво отишъл. Като излиза, казва: Този дявол, не можах нищо да взема, втория път няма да бъде тъй. Втори път отива пак и се захласва. Ходил 3, 4, 5 пъти и казва: Не отивам, ще си загубя занаята. Аз бих желал всички хора, като четат евангелието, да се захласнат. Не е ли хубаво да излизат любовни думи от устата ни, да излизат любовни чувства от сърцата ни? Не е ли хубаво, да се отворят вашите умове и да излезат светли мисли, благородни мисли? Не е ли хубаво от цялото ни тяло да изтича онази сила на самопожертвование?

Словото стана плът,
НБ - София, 27.10.1940г.