Тук имаме един наш приятел, като говоря тия работи, той един ден спрял се в Борисовата градина, турил си гърба на една ябълка и си казва: „Учителят ни казва да правим добро.“ Държи гърба на ябълковото дърво и си казва: „Какво добро може да направя на тази ябълка?“ Иска да чуе какво ще му каже ябълката. Чува нещо вътре. Тя казва: „Има нещо отдолу, което ме стяга. Моля те, туй, което ме стяга, отмахни го, да не ме мъчи.“ Казва си: „Какво ще мъчи туй дърво?“ Като се навежда, вижда един тел, вглъбил се вътре в дънера на ябълката. Отива, взима клещи, изважда го и помага на ябълката. Около кого от вас няма такива обръчи? Вземете и премахнете ги. Има нещо, което стяга вашия ум; има нещо, което стяга вашето сърце. Премахнете препятствията вътре. Човек и на себе си трябва да помага. Вие като сте неразположени, предавате вашето неразположение на всички. Като сте разположени, предавате вашето разположение на всички. Всяко благо е общо за всички и всяко неразположение, и то е общо за всички. По-добре е да бъдем разположени в сегашния век. Малко хора има разположени. Я вижте онези хора, които се бият. Знаете ли какво нещо е една модерна война? В една модерна война може ли да се съберем тук? Като засвирят свирките, в мазетата ще се криете. Като се скриете в подземието, за какво ще мислите? – Дано да си заминат. Всичките лоши мисли, то са хвърчилата на дявола. Като забръмчат, то са бомби. Всички лоши желания, то са артилерия, която те обстрелва тебе. Казвам: Влезте в пътя на любовта – онази любов, която носи живот в себе си, която се справя с всичките мъчнотии. Да почувствувате, че сте минали от смърт в живот.