Казваш: „Мене Господ да ме изпрати на работа.“ Но Той не те изпраща. Не, ние трябва да бъдем всякога готови, и като ни каже: „Стани!“, когато не очакваме, да станем и да си кажем урока. У Бога има една велика Справедливост!

В бъдеще бих желал всички онези, на които умовете са развити, да изучават всичко, да изучават цялата Природа. Онези, у които сърцата са пробудени, да създадат в себе си една черта на братолюбие, кротост, смирение – но не привидно, външно смирение. Бих желал да създадете от себе си характер. Смирен човек аз наричам този, който много знае, който всичко знае. Когато влезе някъде, където се занимават деца, той им казва: „Тъй, деца, работите ли? А, отлично работите!“ Той сяда с тях, като че ли е на техния уровен, и им дава импулс в работата, а децата казват: „Този човек е като нас – като нас мисли.“ Защо? Защото им предава своето знание. Той им говори с душата си. Това значи да бъдеш смирен! А когато нямаш смирение, ще кажеш: „Само те говорят, не ми дадоха думата.“ Такъв човек не е смирен. Смиреният човек чака времето си, чака реда си. За всички нас в този свят има определено време. Когато му дойде времето, смиреният човек казва: „И аз сега ще кажа думата си.“ Има време, когато Господ ще каже: „Иване, стани, кажи си и ти думата!“ Той знае, че си тщеславен, ще отвори един ден бележника Си, ще го прелисти, и като ти знае мислите, като знае, че си тщеславен, обръща листа Си и не те вдига. Като знае всичко за тебе, Господ казва: „Да стане Стоян!“ Ти си казваш: „Ах, този Стоян – все него вдига!“ Но един ден, когато ти си неподготвен, Господ казва: „Стани ти!“ „А, втасахме я!“ И туй често става. Казваш: „Мене Господ да ме изпрати на работа.“ Но Той не те изпраща. Не, ние трябва да бъдем всякога готови, и като ни каже: „Стани!“, когато не очакваме, да станем и да си кажем урока. У Бога има една велика Справедливост!

Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили,
СБ - В.Търново, 22.8.1921г.