Когато се разболеете, ликвидирайте с всички вземания и давания, образувайте едно любовно чувство. Трябва да имате едно такова чувство към хората, каквото Господ има. Аз обичам някого, Господ го обича. Ще имам към този човек същото чувство.

Някой е болен. Казвам: „Ще оздравееш“ и гледам надолу. Ако кажа „Ще оздравееш“ и гледам надолу, не е така. Защото ако си подигна очите нагоре, може да оздравееш; ако си държа очите надолу и казвам „Ще оздравееш“, нищо няма да стане. Често лекарите пипат пулса, казват: „Ще оздравее“, а в себе си казва: „Скоро ще си иде.“ На болния казва: „Няма нищо“, бялата лъжа казва, а на майката казва: „Много е сериозна работата, не зная дали ще изкара.“ Болният чувствува това. Ние, всичките хора, не знаем да говорим истината. Казвам на болния: Слушай, ти си се разболял, защото любовта ти към Бога е малка. Усили с два градуса любовта си – ще оздравееш. Ако не усилиш с два градуса любовта си, има опасност да напуснеш света. Ако усилиш с два градуса, не ти трябва рецепта, всяка болест може да изчезне. Ти си банкер, скубал си хората. Хваща те една болест. За да оздравееш, всички тия ще зачеркнеш, от които има да вземаш, ще ликвидираш и болестите ти ще изчезнат. Няма да искаш да вземаш, ще ликвидираш. Ако не искаш да ликвидираш, ти ще ликвидираш по същия път. Когато се разболеете, ликвидирайте с всички вземания и давания, образувайте едно любовно чувство. Трябва да имате едно такова чувство към хората, каквото Господ има. Аз обичам някого, Господ го обича. Ще имам към този човек същото чувство. Ще пренебрегна онова мое състояние. Че не съм разположен, то е друг въпрос. Гледам да туря туй чувство, което Бог има към него. Бог го обича, върви му, децата му са здрави. Казвате: „Ама той не се моли.“ Този човек се моли. Щом му е добре, моли се добре. А пък ти, щом не ти върви добре, страдаш и мислиш, че се молиш 3 пъти и се молиш от зор. Молиш се 3–4 пъти. Хич не се молиш. Сега се молиш от зор. Кой не се моли от зор?

Примирете се със себе си,
ООК - София, 13.5.1942г.