Правилно разбиране трябва. Един човек да мисли за ума си, да мисли за сърцето си, да мисли за тялото си. Най-после да впрегне ума си, да впрегне сърцето си, да впрегне и волята си, да служи. Защото Бог пратил човека и Той иска от всеки едного от вас да впрегне ума си, сърцето си и волята си да работят за Господа. Какво ще работят? Седнеш някой път и проповядваш на хората. И аз проповядвам, седна и проповядвам на хората, изпращам своите хубави мисли. Пожелавам на цял свят да има светлина. Аз пожелавам, и щом пожелая – работата отива. После, на тия хора пожелавам добрите чувства. Щом пожелая, чувствата идат. После, на слабите пожелавам да се усили тяхната воля. Новото пожелание, което изпращам, колкото и малко да е едно желание, което изпраща един ваш приятел – то е благословение за вас. Силни и мощни са човешките чувства и мисли. Затова трябва да си пожелаваме добро. Дали ще стане? Пожелай! Ако ти пожелаеш някому и той не го приеме, то пак ще се върне при тебе, ти печелиш. Някога, когато човек мисли добре, който върши добро – всякога печели. Каквото и да изпрати в умствения свят, в сърдечния свят, във волевия свят, ако го приемат – хубаво, още по-добре. Ако не го – той печели. Станете сутрин, за какво да мислите. Недоволни сте. Всичкото недоволство се върне отгоре ти като каша, като тиня, ще ходиш по калта. И обущата ще бъдат кални. Ако мислиш хубаво, ако чувствуваш хубаво, според Божествените закони, казва Писанието: ”Така да просветнат делата ви пред човеците, че като ги видят, да прославят Бога пред човеците”. Така да просветнат вашите дела, делата от вашата мисъл, делата от вашите чувства и делата от вашите постъпки, че като ги видят хората, да прославят Бога.