Разчитайте на ума си. Вътре в ума е вложен лек за болестите. Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате.

Аз съм ви говорил за вярата в света. В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви. То е един старец, който е живял 90 години. Има цяла книга дебела около 800 страници. Когато се молил – един милион и половина отговори имал. Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума. Но той никога не искал от никого пари. Помоли се и каквото му трябва – идва. То е човек, който поддържал 2000 деца. Нямат децата средства. Има средства и отвън. Той се помоли за тия деца и средствата идват. Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда?“ Казва: „Да ви ги оставя ли?“ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам. Да ви ги оставя ли?“ Онзи пак мълчи. На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит. По същия начин няма да се случи туй. Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа. Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари. Съжалявам крайно. Бях се примирил вече. Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвам си: „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми. И сега се чудя как съм бъркал? Имал съм 10 лева. Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха. Но туй и с нас се случва. Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота. Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде. Но човек не трябва да мисли. Ако мислиш – няма да дойде. Трябва да го забравиш. Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат. Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо. Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш. Та казвам: разчитайте на ума си. Вътре в ума е вложен лек за болестите. Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате. Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него. Трябва да дойде някой да го научи. Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе. Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя. Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас. Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим. Даже сега се показва кое е, каквото ще научим.

Мощната сила,
ООК - София, 22.1.1941г.