Много мъчна работа е да се концентрираш, поне пет минути, да не допуснеш нищо лошо в ума си.

По някой път в източната философия говорят за търпението. Знаете, колко мъчно е човек да търпи. Седнете сутрин спокойно и стойте, без да си мърдате очите половин час, мисълта да е концентрирана, да мислиш, че всичките ти работи са уредени. Като седиш, ще се яви щипеница, ти седиш спокойно. Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред. Десет минути така да седите. Ще ви дойдат разни мисли. Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща. Нищо да не ви смущава. Веднъж препоръчах това на един брат и той ми каза: „Като правих онова, което ми препоръча, заспах.“ Да се концентрираш, без да заспиш поне пет минути. Много мъчна работа е да се концентрираш, поне пет минути, да не допуснеш нищо лошо в ума си. Като се концентрираш ще ти мине мисълта, какво ли става сега във Франция, какво ли става сега на небето, какво ли става в ада. Кажи си: „Нито ада ме интересува, нито небето ме интересува в дадения случай, интересува ме само настоящето, което Бог ме учи, урока, който имам.“

Търпението,
УС - София, 23.6.1940г.