Вземете отношението, което ангелите имат. Ангелът представя ума на човека. Ний, хората, представяме сърцето. Нашата воля, това представя по-ниските животни. Ябълката те заставя да я ядеш; крушата те заставя да я изядеш; една овца те заставя да я острижеш; един камък на пътя те заставя да го вземеш; водата те заставя да я пиеш; въздухът те заставя да го дишаш – всичките неща ни заставят, събуждат нашата воля да работим. Щом не признаваш, че имаш ум, не признаваш ангелите. Щом не признаваш, че имаш сърце, не признаваш хората. Този камък, като се наведеш да го дигнеш, той ще ти предаде нещо на тебе. В тия камъни, в тия дървета е скрита специфична Божествена енергия. И като се докосваме само до тях, тази енергия минава в нас. Ние, съвременните хора, имаме странни понятия. Ние считаме някои хора добре облечени, но даже и най-просто облечените, и те носят Божествена енергия в себе си. Един лист на едно дърво носи Божествената енергия. Тези мисли са лечебни. Трябва да имаме един нов възглед. Някой път човек те гледа страшно. Защо те гледа страшно? Страшното е в тебе – ти не познаваш човека. Всеки човек, когото не познаваш, е страшен. Когато не знаеш една река колко е дълбока, ти се страхуваш. Щом знаеш, че е двайсет и пет сантиметра дълбока, лесно я прегазваш. Туй, което лесно прегазваш, никак не се страхуваш от него.