Който не пее – не може да влезе в Царството Божие. Всеки, който не мисли – не може да влезе в Царството Божие. Всеки, който не чувства – не може да влезе в Царството Божие. Всеки, който не работи – не може да влезе в Царството Божие.

Вие имате стари навици, с които вие си противодействате. Всеки, който пее – вие считайте, че това е добро. Всичките хора като се вслушат – то е разнообразието на живота. Тебе като те слушат и ти, като слушаш – то е хубавото. Всеки един, като изпее една песен, няма да я изпее по един и същ начин. Единият ще приложи повече светлина, другият – повече сила, но има и много други качества. Ако едно дете пее песента, ако един възрастен пее, ако една млада мома я пее, или ако един стар човек я пее – те разни качества ще предадат на песента. Старият не може да пее като детето. Детето не може да пее като стария. На стария песента има свой смисъл, на детето има друг смисъл. На малкото дете на 5-6 години, гласът му не е преправен. На някои деца на 5-10 години гласът е много хубав, чист, нещо хубаво и непринудено има в гласа (им). Казвам: когато пеете, пейте естествено. Не се бойте какво ще кажат хората. Аз като пея, гледам какво ще кажат отгоре професорите по музика. Слушам ги какво ме коригират. Те казват: „Малко измени.“ Когато те ме харесват, всичките отвън ще ме харесат. Те като не ме харесат, зная че и отвън не може да ме харесат. Законът е за всичките еднакъв. Трябва да слушате само в себе си. Пей(те) не да бъдете големи певци. По някой път попей си малко. Като дойдете тук да ви слушам да пеете. Казвате: „То не е заради нас.“ Но всеки, който не пее – не може да влезе в Царството Божие. Всеки, който не мисли – не може да влезе в Царството Божие. Всеки, който не чувства – не може да влезе в Царството Божие. Всеки, който не работи – не може да влезе в Царството Божие. Не че всичко е в пеенето, но трябва да знаете едно от качествата – мисъл, чувствания, сила, работа. Аз бих желал да се разговаряте музикално, с песен. (Пее: „Колко не ми харесват твоите постъпки, с които ти ме посрещна. Макар че не са толкоз добри, искам да ги коригирам. И както виждаш, аз им пея. Колко не са добри твоите постъпки, колко не са добри твоите постъпки. За бъдеще ти ще постъпваш по-добре, за бъдеще ти ще постъпваш по-добре. Я ми се засмей сега. Какво си стиснал устата си като затворена врата.") Аз тъй бих го критикувал. В операта така пеят. Много ги харесвам. Но много изкуствени неща има в операта. Той за любов говори и като че се кара.

Живот, сила, здраве,
ООК - София, 4.12.1940г.