Тази енергия на носа е на ума. Човешкият нос е една физическа проекция на човешката мисъл и тя е от хиляди векове тъй сгъстена.

Веднъж един баща дойде и казва за дъщеря си: „Нацупило се. Опако – нито се кара, нито се води. Лоша станала. Какво да се прави?“ Като влизам при болното, момиче беше, поусмихна се, виждам усмивката, която бащата не вижда. Казва: „Той, баща ми, не ме разбира.“ То се поусмихна: „Ти ме обичаш.“ Казвам му: „Ще оздравее дъщеря ти.“ „Как ще оздравее, казва. Някакъв цяр?“ „Никакъв цяр не ти трябва.“ „Как не трябва?“ „Рекох, не ти трябва никакъв цяр.“ Казва: „Не се търпи това.“ Казвам: „Дъщеря ти, когато легне, като заспи, то е момиче на десет–петнайсет години, прекарай любовно ръката си по носа и кажи: моето хубаво момиченце. Двата пръста прекарай по върха на носа.“ Той ме гледа. Иска да каже: „Дете ли съм? Нещо сериозно? Нещо кисело или горчиво, или камшик нещо?“ Рекох: „Сериозно ти говоря. Аз ти казвам един цяр с най-малки разноски. Друг като ти каже, ще струва десет хиляди. Този струва един лев. Друг може да ти кажа, който струва десет хиляди. Откъде ще ги намериш? Ти нямаш тия пари.“ Казвам: „Ти направи това, че ако не помогне, ще ти дам по-скъпа рецепта.“ Отива той, направя го и казва: „Да не вярваш.“ Виждам, че дъщерята мяза на бащата. Той е така сприхав, и тя сприхава. Той като прекарал ръката си, тя се усетила много добре. Отива тя при баща си и той като спи, и тя прекарва пръстите си по носа. Пита ме защо. „Да станеш по-добър, и ти да се лекуваш.“ Сега да ви обясня. Тази енергия на носа е на ума. Човешкият нос е една физическа проекция на човешката мисъл и тя е от хиляди векове тъй сгъстена. Пътят, по който човешкият ум се е развивал, е човешкият нос. Една природа на човешкия ум. Та казвам, често трябва да се отнасяме добре с носа си, трябва да се отнасяме по-добре с очите си. Всичко онова, което има, трябва да го изучаваме. По някой път вие изучавате ушите. Тия гънки, които имате, трябва да ги изучавате. Трябва да изучавате очите си. Трябва да има нещо, на което човек да се установи. За бъдеще, като влезете в другия свят, ще имате друг организъм, който човек трябва да изучава.

Вътрешното добро,
МОК - София, 12.7.1940г.