Езичниците да се съдят, но християнин за да бъде, да извика длъжника си и да му каже: Колко можеш да ми дадеш? Без лихвите може ли да ми дадеш? – Не мога. Три трети давам. – Дай ги.

Днес хората се съдят за 100, 200 лева, ще викаш свидетели, не петни името на Бога, напразно за 100 лева. Съвременните християни, като дойде не за 100, но за милион да не се съдят. Езичниците да се съдят, но християнин за да бъде, да извика длъжника си и да му каже: Колко можеш да ми дадеш? Без лихвите може ли да ми дадеш? – Не мога. Три трети давам. – Дай ги. Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят. Разправяше ми той една опитност. Ще ви приведа неговия пример. Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме. Осъдиха ме на 4 години затвор. Лишиха ме и от граждански права. Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието. Просветих се. Разбрах, че не се живее така по адвокатски. Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си. Отивам при единия и му казвам: Парите без лихвите можеш ли да ми ги дадеш, както ти ги дадох? – Мога. – Дай ми ги. Някои три трети ми дадоха, някои половината, някои една трета от дадените пари. Казва: Благослови ме Господ, тръгнах по нов начин.

Младият син,
НБ - София, 26.1.1941г.