Когато аз видя някого – приятно ми е. Защо? – Понеже за мене всички хора са проявление на Бога. Като срещна един човек гледам какво ще ми даде и какво аз ще му дам.

Някой път някои искат да ме видят повече. От тях зависи. Слънцето изгрява и слънцето няма да дойде при мене, а аз трябва да изляза да го видя. То ще прати на всичките от своята енергия. То ще ми прати един малък подарък. Някой ден ще ми прати червените лъчи, някой ден – портокаловите, някой ден – жълтите, зелените, сините, ясносините, виолетовите. Ако ми прати от червените лъчи – в мене животът ще се увеличи. Ако ви прати от портокаловите лъчи подарък – ще се индивидуализираме, ще се усетя като човек. Ако ми прати зелените лъчи – ще усетя, че организмът ми се развива правилно: стомахът ми функционира на място, мозъкът функционира, дробовете функционират. Ако прати жълтите лъчи – започвам да се чувствам добре. Ако прати сините лъчи – имам разположение да се моля, хубаво да размишлявам. Ако ми прати виолетовите лъчи – ще стане силна волята ми, ще започна малко да заповядвам. Та казвам: желанието ви да ме видите и да ви видя е нормално. Когато аз видя някого – приятно ми е. Защо? – Понеже за мене всички хора са проявление на Бога. Като срещна един човек гледам какво ще ми даде и какво аз ще му дам. То е първото нещо, каквото то може да ви даде. Всеки, когото обичате, той ви дава повече. Който ви дава и комуто вие давате, той ви обича повече. Който ви дава повече на вас, вие го обичате повече. И комуто вие давате повече, той ви обича повече. Има едно отношение в любовта: пропорционално е на онова, което ти даваш. Божията Любов е безгранична, понеже Бог безгранично дава. Той е създал света. Нему Му е приятно да дава от Себе си. Ние не можем да бъдем като Него, понеже нямаме туй, безграничното богатство. В Него е всичкото богатство. По някой път и Той ни дава, за да можем и ние да даваме. Ние по-малко ще раздаваме сега. На едно цвете колко вода трябва да му дадеш? 50-100 грама. Много интересно е да обичаш един човек и да знаеш от какво той се нуждае, да знаеш от какво той има нужда. Това е обич.

Една седмица в рая,
ООК - София, 9.10.1940г.