Някой влязъл някъде да си бере круши. Той има право да си откъсне 2-3 круши и да ги тури в стомаха си. Но щом си пълни джобовете, там е престъплението, там няма никой право. Отивам при него и му казвам: „Да ви дам от моите – те са още по-хубави.“ Ако му кажа: „Кой ти е дал това право?“ Този човек вижда, знае го какво ще му го кажа. Даже някой отива с кошница. Ако кошницата е от половин килограм, то разбирам. Но ако е от 10 кила? Ако отидат десет сестри с кошници от по 10 кила какво ще стане? Като отида при дървото, ще се помоля и ще откъсна от дървото плод. Ако отидеш така при дървото, давам ти право. Всички имате право да отидете при дървото, но ще се помолите, ще прочетете „Отче наш“ три пъти и тогава ще си откъснете плод. А пък вие отивате и късате плод без да четете „Отче наш“. Погрешката е там. Прочети три пъти „Отче наш“ и тогава откъсни. И тогава ще се благослови плодът. Ако берете както си знаете, плодът се огрешава, огрешава се дървото и идущата година това дърво не ражда, защото сте взели без позволение. А пък като отидете и прочетете „Отче наш“ – всички имате право. Това е братско. И цялата земя е братска, но ако четете „Отче наш“. Ядем ли – всичко да става с „Отче наш“. И аз като отида, и аз чета „Отче наш“ три пъти. Казвам на Господа: „Това дърво Ти го благослови, Ти му даде този живот, благодаря за този плод.“ Сега искам да ви коригирам: никой няма да ви язди. Три пъти ще прочетеш „Отче наш“ и ще откъснеш плод. Тази молитва я знаете. Ако ви кажа три пъти „Добрата молитва“ – много е дълга. Трябва да избегнем от един (такъв) престорен живот. Престореният живот не носи здраве, не носи (нито) една здрава мисъл, не носи здрави чувства.