Задачата на човека е не само да развива волята си, да усилва топлината на сърцето си, но и да усилва светлината на своя ум.

Какво представя волята? – Наука. Следователно, всеки има право да работи върху себе си, да развива своята воля в прав смисъл. Бог благославя всеки човек, който има воля. Всеки, който познава законите на природата и се вслушва в тях, има воля. Волевият човек е съработник с природата. Той има предвид своето сърце, затова избягва тревогите. За нищо и никакво не се безпокои. Повечето хора се безпокоят за неща, на които не трябва да обръщат внимание. Те се оплакват, че нямат въглища, нямат обувки, дрехи. Това са временни неща – всичко ще се оправи. Сега ще носят дървени обувки. Ама били груби, тежки, тропали много. Други се безпокоят, че нямало достатъчно хляб, гладни щели да умрат. Ако е определено да умреш, и да имаш хляб, пак ще умреш – нищо не може да те спаси. И богат да си, пак ще умреш. С пари не можеш да се откупиш. Страшно е да не изгуби човек живота си. Казвам: Корените на живота са в сърцето. Ако сърцето се развали, и животът се разваля. Човек умира от дисхармонията, която настъпва между сърцето и ума. Тя показва, че човек е влязъл в разрез с Първата Причина на нещата. Сърцето има отношение към храненето. Каквато храна употребяваш, такъв ще бъде животът ти. Отровната и нечиста храна разрушава организма. Първа Ева внесе отрова в човешкия организъм. Така дойде смъртта между хората. И днес още хората употребяват нечиста храна и все Ева обвиняват. И до днес още те ядат от забраненото дърво и все Ева обвиняват. Те не виждат дявола, който им нашепва да намразят тоя-оня, да направят зло на някого, а обвиняват Ева за нещастията си. Не търси вината в Ева, но вглъби се в себе си и чуй тихия глас, който ти нашепва: Направи добро на тоя човек, помогни му да се повдигне.И тъй, задачата на човека е не само да развива волята си, да усилва топлината на сърцето си, но и да усилва светлината на своя ум. Умът на сегашния човек е отвън светъл, отвътре тъмен. И нашият салон е светъл. Едва ли ще се намери другаде толкова светъл салон. Трябваше да отворим и горе прозорец, да бъде още по-светъл. Колкото по-голяма е светлината на ума, толкова по-добре. Няма по-приятно нещо от светлината. Тя открива красивите неща в живота. На нея зреят всички плодове. Красотата в света се дължи на светлината. Тя е разумен акт на Божествения свят. – Защо някои неща не са ясни? – Защото не са на фокус. Като попаднеш на фокуса, там всичко е светло и ясно. Ако си изгубил фокуса на нещата, това показва, че мислите, чувствата и постъпките ти не са прави. Тогава ще повикаш някой добър и разумен човек, да ти помогне, да вземеш точно това място, което води към фокуса.

Трите пътя,
НБ - София, 17.10.1943г.