Туй, което само е казано и не е свършено, не е Любов. Помислено, почувствано и несвършено – това не е Любов. Любовта подразбира три акта: помислено, почувствано и свършено.

Ние не знаем кое е зло и кое е Добро – това са относителни неща. Добро е това, което е плод на Любовта, което е в съгласие с Волята Божия. Ние сме се събрали, за да приложим този закон. Как? Сега ние всички сме казали, че ще служим на Господа. Апостол Павел казва: „Съработници да станем с Бога“, или казано на съвременен език, да станем съдружници с Него, да вложим капиталите си в Него, да започнем да работим и да кажем: „Господи, каквото Ти кажеш, каквото благоволиш, ние сме готови на Твоето Благоволение.“ Аз засягам този закон за съвършенството, за да можем да се избавим от съвременните илюзии. И най-доброто дете, т.е. и най-добрият зародиш, който може да се положи в утробата на една жена, може да се осакати, ако тя се тревожи по време на бременността си. През бременността си майката може да предаде всички качества на детето. Ако като бременна тя се въодушевява от музика, поезия, художество, всичко това тя може да предаде на своето дете. Но може да стане и обратното – ако през душата на една бременна жена минат чувства на омраза, завист, те всички също ще бъдат вложени в нейното дете. Следователно, когато Бог иска да вложи Своите Добродетели в нашата душа, Той може да ги вложи, но нашата душа трябва да се постави в най-добри условия, за да може да ги възприеме. Детето не трябва само да се роди, но и всички негови органи трябва добре да се устроят, за да могат да функционират правилно, когато то се появи в живота – да могат да възприемат силите от Природата и да работят съгласно Божията воля. Затуй трябва да приемем, че Господ, Който е между нас, с тази усмивка ни казва: „Аз съм създал за вас най-добрите условия за живота.“ И когато съвременните хора често настояват, че трябва да се молим, да измолим нещо от Господа, това е едно криво разбиране. Под измолване аз разбирам да дойдем в съгласие с Божията Любов – да любим, както Господ люби, да бъдем милостиви, както Господ е милостив и да бъдем съвършени, както Господ е съвършен, т.е. нашата воля и мисъл да бъдат насочени към Бога. Например вие често имате тази опитност: с ума си решавате да направите едно добро, казвате: „Еди-коя си вдовица има малки деца, хайде да направя дрешки за тях.“ След това заговаря сърцето ви и казва: „Хубаво е това!“ Но после идва волята и казва: „Сега не му е времето, почакай малко.“ Почакаш ден-два, отложиш работата и най-после едно твое дело остава нереализирано. А Любовта винаги се проявява във волята. Любов в мисли няма, умствена Любов няма. И сърдечна Любов няма, а има само волева Любов, защото Любовта подразбира един напълно завършен акт. Туй, което само е казано и не е свършено, не е Любов. Помислено, почувствано и несвършено – това не е Любов. Любовта подразбира три акта: помислено, почувствано и свършено.

Закон на съвършенството,
СБ - В.Търново, 20.8.1921г.