Някои казват: „Духът ми говори“. В Цариград на един осиромашал евангелист проговорил Духът и му казва: „Ще отидеш при един от мисионерите, ще му поискаш 3,000 лева и той ще ти даде“. Отива при един мисионер и му казва: „Духът ми каза, че ще ми дадеш 3,000 лева“. – „Криво си дошъл до мене, напразно ти е говорил, защото ако ти беше казал така, аз щях да имам 3,000 лева, а всъщност нямам такива.“ Връща се той у дома си, почесва се, поседял малко, отива при друг мисионер и нему казва същото, но той му отговаря: „Не, аз нямам пари, ти не си разбрал“. Най-после, като излиза от там обезсърчен, среща го един ходжа и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърчен?“ – „Остави се, Духът ми говори да отида при един от мисионерите да ми даде 3,000 лева, но не мога да разбера при кого да отида.“ – „А, напразно си отишъл при мисионерите, аз съм този човек, ела, аз ще ти дам“ – изважда 3 хиляди лева и му ги дава. „Аз съм човекът, за когото ти е казано, не са те.“ Ние мислим, че онзи, който трябва да ни помогне, трябва да е от нашето верую. Туй не е право схващане. Един ходжа срещаш и виждаш, че той е човекът, който може да ти помогне. Та ние трябва да различаваме Божественото от човешкото. Има начини на различаване. Божественото не говори отгоре, от главата ти. Някой път казвате, че Духът ви говори, а усещате едно стягане при слепите очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на крив път, 99% е лъжа. Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане“. Не вярвайте, вие сте на изкушение.
Туй не е право схващане. Един ходжа срещаш и виждаш, че той е човекът, който може да ти помогне. Та ние трябва да различаваме Божественото от човешкото. Има начини на различаване. Божественото не говори отгоре, от главата ти. Някой път казвате, че Духът ви говори, а усещате едно стягане при слепите очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на крив път, 99% е лъжа.
