Добродетелта не е в цвета. Нима когато една мома се намаже с червено или розово и понеже означава Любов, тя Любов ли е? Ако някой облече розова дреха? Не е. То е едно желание да има Любов, но то не е Любов. Някой обича синьо. Но то ни най-малко не показва, че има истината. Тъй щото не правете погрешна мисъл. Щом имаш цвета, то е едно пасивно състояние. Цветът трябва да се превърне чрез ония фокуси на ума. Само един цвят минал през човешкия ум и съсредоточение на съответствующото място, може да лекува. Инак няма никаква стойност. – Без участието на ума няма никаква смисъл.