Всички неща са съобразно стремежите на нашия ум, на нашето сърдце, на нашата душа, да предизвикат в нас импулс да работим. Другояче не бихме работили в света.

Писанието казва: “Това е живот вечен, да позная Тебе...” Това е живот вечен, да възлюбя Тебе, Господи, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърдце, с всичката си сила. Ако не възлюбиш Господа, всичко друго може да направиш, нищо няма да те ползва. Ако бъдеш най-великият човек и всички хора да те хвалят, но ако не си придобил Любовта, нищо не си добил. Онзи човек, който се научил да обича Бога, той е добил онази основа за цялата вечност. Казвам: положете една основа – Любов към Бога. Всеки от вас да я приложи тъй, както разбира. Не дядото ти как постъпил, не баща ти и майка ти как са постъпвали. Ти постъпи, както разбираш, няма да съгрешиш. Често се спъвате от хората. Виждаш някой как пише туй писмо. Когато обичате някого, как трябва да започнете? Щом като станете сутрин, Любовта към Слънцето е вече говор на Слънцето. Възприемете Любовта, отворете очите, между вас и Слънцето има обмяна. Същевременно, като хора на съзнанието, туй Слънце ви е дало нещо. И аз като приема слънчевата светлина, казвам: “Много съм доволен от светлината, която приех от тебе”. Не е минало една секунда и веднага Слънцето приема моята мисъл. Писанието казва: “Да се не поклониш”. Щом се поклониш, то е без Любов. Дето има поклонение, няма Любов. Любовта не търпи никакво идолопоклонство. Ти като любиш Бога, няма да се страхуваш от Него. Няма да правиш престъпление, ще правиш това, което Той иска. Понеже Бог те люби, и Той ще прави всичко, което ти искаш. Бог направил цялата Природа, както ние обичаме. Всичко онова, което Той е създал, Той го е създал според нашия ум, Той го е създал според нашето сърдце, да ни допада. Като станеш, виждаш всяко нещо хубаво. Някой вижда някое цвете, което обича, синичко. За тебе е направено синичкото цвете. Някой вижда червено. Червеното заради него Бог го е направил. Всички неща са съобразно стремежите на нашия ум, на нашето сърдце, на нашата душа, да предизвикат в нас импулс да работим. Другояче не бихме работили в света. Не сега вие да обещаете – понеже във вас има много обещания, вие сте обещавали, обещавали и сте отлагали. Не отлагайте онова, което сте обещали преди хиляди години. Не отлагайте вече вашите обещания. Тия обещания, дадени преди хиляди години, сте ги отлагали. Колко прераждания има, които сте отлагали и нищо не сте добили. Не отлагайте! Какво ще стане? Ще се подобрите. Какво ще стане? Ще възкръснете. Какво ще стане? Ще се осмисли животът ви. Какво ще стане? Всичките противоречия, които днес съществуват, ще изчезнат. Всичките противоречия ще се стопят, както снеговете и ледовете се топят при слънчевата светлина и топлина. Пролетно време всичките сухи неща окапват, опадат и новите листа ще израснат от Дървото на Живота. А всичките стари неща на Доброто и злото ще окапят, ще се явят новите листа, новите цветове, новите плодове, животът ще добие друг смисъл. Без Любов работите са трудни. Няма по-трудни работи. Без Любов мазоли има на краката, наранени са навсякъде.

Основа за вечността,
ООК - София, 28.7.1943г.