Ами че за да можем да минем от този свят към онзи, трябва да имаме мост, а за да се направи той, необходим е материал, а тоя материал е мъдростта, Христос, за Който вие трябва да размишлявате, а не само да Го мислите и приемате като една метафизическа личност. Той е по-голям сега, отколкото преди 2 хиляди години. За Него всички хора проповядват и говорят и Той действително ще дойде като една светлина. Тогава ние ще имаме задоволство, и то далече по-голямо от онова, което изпитваме от слънцето. Когато дойде Христос, Той ще ни научи и ще разберем какво значат тия политически събития, които виждаме сега, че настъпват. Какво отношение има съвременният материалистически строй в Дървото на Живота? Най-напред вие имате цар, министри и цял народ. Царят на какво може да се уподоби? Мислете по тоя въпрос и аз бих желал да зная как и на какво ще го уподобите. Всичко това е едно дърво с корени, клони и листи. Цветовете какво представляват? Да мислим дълбоко, та да разберем нашите отношения и тогава ще се развиваме правилно. Сега вие имате доста материал, но всичко е разхвърляно у вас и затова ви трябва една система, необходим ви е ред. Повикайте Христа и Той ще ви научи как да се възползвате от материалите, които имате на разположение. Един английски философ, съчинението на когото притежавам, казва за себе си, че бил толкова слаб по математика, щото би се смятал за идиот, ако и в друго се чувстваше така. Интересно е даже и мен вие сега как разбирате. Някои например вземате буквата, логиката, но човешката логика често пъти е в разрез с логиката на небето. Всичко в и върху земята е разхвърляно, а това е така сторено, за да ни застави да размишляваме. Следва значи, че тия разхвърляни работи са за нас един ребус. Често пъти виждаме добри и лоши хора размесени. Защо? И то не е без значение, защото ние трябва да мислим и да видим къде именно куца работата. В живота трябва да знаем къде стои погрешката на нещата, също както, като спря моят часовник преди няколко дни, аз не можах наистина да узная где е грешката, но часовникарят, като го видя, ми каза, че телът вътре малко се счупил, та не могла да върви и главната машина. Точно такова нещо е и човешкият живот: нещо се размеси у вас и веднага губите доброто си настроение и блаженство. По тоя начин, от това се учим, че моментално можем и да паднем. Днес може да сме лоши, а утре – добри. Ето защо всякой ден трябва да сме в съприкосновение с Господа и да Му се молим да ни учи и след това, като ни учи, каквото ни каже, да Го слушаме. Не бива да чакаме да станем по-умни, та да говорим на света. В това се лъжете, защото тогава пък никога няма да станете умни. Зная например американци, дошли като мисионери в България, като казваха, че ще започнат да приказват българския език, когато го хубаво научат. Но те никога не го научиха. А тия, които правиха грешки в говоренето, но говориха, в скоро време се научиха да приказват.
Всякой ден трябва да сме в съприкосновение с Господа и да Му се молим да ни учи и след това, като ни учи, каквото ни каже, да Го слушаме.
Етикети:
Материализъм,
Молитва,
Мъдрост,
Политика,
Проповядване,
Размишление,
Светлина,
Учене,
Христос