Всеки ще живее отделно, но всички ще участвате в Божественото развитие, което ще разберете един ден, когато идете горе, когато свършите своето развитие.

Аз не обичам да се смея, но някой път се смея, искам да видите, че и аз съм донейде като вас, да не кажете, че аз не съм. Аз съм много естествен, някой път се поухиля и аз като вас. Казват, че по някой път обичам да поухапвам. Казвам: мязам като вас, но не съм като вас. Да не мислите, в душата си нямам абсолютно никаква мисъл да ви обиждам. В моята душа аз ви обичам и ви се радвам. И желая да ви видя, че имате знание. Знаете ли каква радост усещам, когато видя в някого да има знание? И бих желал всички да растете тъй, както Бог ви е създал. Ами че вашето растене е и мое. Вашите мисли са и мои мисли; вашите чувства са и мои чувства. Така е, ние не можем да постъпваме разделно. Всеки ще живее отделно, но всички ще участвате в Божественото развитие, което ще разберете един ден, когато идете горе, когато свършите своето развитие.

Ананий и Сапфира,
НБ - София, 20.11.1921г.