Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност за развитие на този дух.

Един старец казал веднъж: Какъв пехливан съм аз? И за да прескочи един трап, затичал се и хоп в трапа. Тогава казал: Е, когато бях млад, бях по-силен, но като излязъл, казал: Каквото бях на млади години, то е и сега. Млад и стар, все едно е. Човек не се изменя, а само нараства. Каквито подбуждения е имал на младини, те остават, ако е бил благороден, такъв ще си остане. Може ли житното зърно да се измени? Ние сега вярваме, че на младини религиозният човек е бил жито, а сега станал ечемик. Турците казват: И да видиш, не вярвай. Един брат запитва, ами духовното раждане как става? Циреят трябва да те накара да родиш. Ще ви приведа следующия пример: отива някоя слугиня на сметта, там дето мирише и почва да я разровя, защото госпожата ѝ е изгубила един скъпоценен камък. Какво търси тя? Тук в сметта има нещо ценно. Ние сме изгубили много неща ценни. Ценният камък си е всякога ценен, който го разбира, ще го намери и ще го очисти, а който не разбира, няма да го търси. Новото раждане не е един принцип, то засяга само външната страна. Душата само развива вложеното, а не се влага нещо ново в нея. И динамитът, за да произведе взрив, има нужда от запалка. Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност за развитие на този дух. Душата на детето не се отделя от душата на майката, а майката може да даде само материали, за да се развие. Ние трябва да дойдем в свръзка с Божественото съзнание. За тази връзка има много методи в Евангелието и в окултизма: за пробуждането на Божественото има разни методи.

Трите живота,
ООК - София, 24.2.1922г.