Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да й направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравя, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят.

Сега за нашето учение някои казват: „Вие сте сектанти.“ – Не, ние не сме сектанти, и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия. Следователно онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да й направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравя, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят. А сега казваме: „Какво, не съм убил никого, аз съм честен и почтен човек.“ – Да, честни, почтени, но всички умираме. Я ми кажете: кой дом е този, в който днес царува Любовта? Тук духовниците искат да спорят с мене. Няма какво да спорят с мене. Били ли сте в София? Онези хиляди хора, които ходят там по кръчмите – какво ще правите с тях? Онова младо поколение, което бяга от църквите – какво ще правите с него? Ще кажете: „Те са безбожници.“ – Не са безбожници. В тях има един копнеж за нови идеи и аз споделям техните мисли. Може да има в тях някои крайности, които обаче не ги споделям. Копнеж има в младото поколение, то може да се учи, в него има самопожертване, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философстват. Една българска пословица казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се наиграват.“

Новият живот,
СБ - В.Търново, 19.8.1922г.