Не е било време, откакто светът съществува, или откакто Космосът е създаден, една душа, намираща се в крайно утеснение, да е похлопала на вратата на Господа и Той да не се спре и да не й помогне, при всичката си заетост със Своите работи.

Какво би станало, ако аз не мога да вляза в положението ви? Защо лекарят влиза в положението на болния? Последният се хваща за лекаря и казва: "Господин докторе, ти си единственият, който може да ме излекува; ти си за мене Господ, майка, баща - никого друг си нямам; ти можеш да ме избавиш, друг не може!" Тогава душата на лекаря се пробужда и той казва: "На този болен ще помогна". Но ако пациентът му каже: "Ти си лекар и си длъжен да ме излекуваш, нали затова ти плащам!", тогава той ще си премълчи и въобще няма да го погледне. Ако искаш и ако се молиш, у този лекар ще се пробуди Божественото и той ще каже: "На този болен ще помогна". Сега мнозина казват: "Ако иска, Господ ще ме излекува". Няма какво Бог да иска - ти ще искаш! Ще се заловиш, по всички правила ще се молиш, ще плачеш и ще казваш: "Бий ме, смачкай ме, но Ти ще ми помогнеш!" Тогава Господ ще рече: "Този болен заслужава, но искам да се обърне към Мен". Някои от вас казват: "Да не ходим при Учителя, да не му се натрапваме, да не го смущаваме". Други ми говорят: "Учителю, аз исках да те питам нещо важно, но съм благороден и не желая като другите да те смущавам". Казвам: ти ме смути повече, отколкото другите. Ти, който трябваше в определен момент да разрешиш този въпрос, не успя, а сега искаш да ме излъжеш. В душата ти е влязла лъжата. Аз бих желал всеки един да ме смути, но да разреши своя въпрос по всички правила на Божественото изкуство, да го разреши по закона на Любовта. Има един въпрос, за който аз никому не съм отказвал. Никому, комуто сърцето е в крайно утеснение, не съм отказвал да го приема и да му помогна. Не е било време, когато някому да е била скършена волята. Но ако дойде при мен някой с много силна воля, казвам му: "Ти имаш гранитна, желязна воля, няма какво да ти помагам". Сега аз ви говоря в името на Христа, в името на Бога: не е било време, откакто светът е създаден, да не помогна на страдащите. Ще преведа тези думи на по-разбран език - така както са написани в Божията книга: не е било време, откакто светът съществува, или откакто Космосът е създаден, една душа, намираща се в крайно утеснение, да е похлопала на вратата на Господа и Той да не се спре и да не й помогне, при всичката си заетост със Своите работи. Не е било време някой ум, бивайки нещо смутен, да похлопа на Божията врата и да не му е изпратен един малък лъч. В това отношение никога не е правено изключение. Така че, когато се приближаваме към Бога с всичкия си ум и сърце и когато душата ни е в утеснение, Той ще проговори на ума ни, Той ще проговори на сърцето ни.

Аз съм истинската лоза / Истинната лоза,
НБ, СБ - В.Търново, 27.8.1922г.