Извадки съдържащи темите:

two lables
+

Аз казвам: Вложените възможности в ума, сърцето и волята на мъжа са равни на вложените възможности в ума, сърцето и волята на жената. Ако това не е така, никаква хармония не може да се възстанови между мъжа и жената.

Когато математикът иска да докаже една реалност, той си служи по два начина: първо я отрича, после я приема. Професорът развива пред студентите въпроса за съществуването на Бога. Той казва: Според едни научни данни Бог не съществува. Да допуснем тогава, че Бог не съществува. Питам: Как може професорът да доказва това, което не съществува? Значи, той доказва една отрицателна мисъл. Всъщност, няма защо да доказваш това, което не съществува. – Няма Бог. – Щом няма Бог, няма защо да доказваш това. Обаче, едно е вярно: Всяко нещо, което отказваш, съществува. Ако светлината не съществуваше, ти никога не би могъл да я отречеш. – Защо? – Защото не би имал никаква представа за нея. Следователно, всяко нещо, за което нямаш представа, не може нито да се отказва, нито да се доказва. Всеки, който се опитва да докаже несъществуването на Бога, той е започнал да работи с отрицателната истина. Можеш да започнеш с отрицателна мисъл, но, в края на краищата, ще докажеш положителната мисъл. Какво се разбира под думите „Бог не съществува"? Това означава, че Бог не е в сенките на нещата. В този смисъл, светът е сянка на Бога. Значи, Бог не съществува в своята сянка. Това не показва, че извън сянката си дървото не съществува. И без сянката си дървото съществува и се проявява. Сянката зависи от дървото, но не и дървото от сянката. Като говоря за сянката на дървото и самото дърво, нямам намерение да доказвам съществуването на Бога. Не е важно доказването на нещата, но човек трябва да има ясна представа за истината. Да поддържа съществуването на Бога, това значи, че приемаш нещата близо до себе си, в съзнанието си. Да Го отричаш, това значи, да приемаш нещата далеч от себе си, от своето съзнание. Човек допуща в съзнанието си само онова, което вижда и разбира. Щом не вижда и не разбира нещо, той не го приема в съзнанието си. Не е въпрос, дали Бог съществува, или не. Важно е, че човек е проява на Бога, т.е. той е даденото. Така разсъждават някои философи. Според тях, Бог не съществува, а човек съществува. Човекът, даденото съществува, а Началото, от което човек излиза, не съществува. Те започват от даденото и с него доказват всичко. Значи, щом имаш едно дадено, с него ще докажеш всичко. Ето, и аз започвам с даденото. Кое е даденото в човека? – Неговият ум. – Има ли второ дадено? – Сърцето. – Третото дадено? - Волята. Сега ще работя с три дадени величини – ум, сърце и воля. Казвам: Едната величина е мъжът, другата - жената, а третата – Бог. В геометрията е казано: Две величини, поотделно равни на трета, са равни помежду си. Значи, жената е равна на мъжа. С други думи казано: Проявеният Бог в мъжа е равен на проявения Бог в жената. Това може да се докаже математически, с ред формули. Сега теглят мозъка на мъжа и на жената и казват, че мозъкът на мъжа тежал повече от мозъка на жената. Следователно, в интелектуално отношение мъжът стои по-високо от жената. Това не зависи от теглото на мозъка, но от възможностите, вложени в ума, сърцето и волята на мъжа и на жената. Аз казвам: Вложените възможности в ума, сърцето и волята на мъжа са равни на вложените възможности в ума, сърцето и волята на жената. Ако това не е така, никаква хармония не може да се възстанови между мъжа и жената. Между тях няма да съществува никакво равновесие. Дето няма равновесие, не може да се говори за хармония; дето няма хармония, никакво растене не може да се очаква. В Битието само равните величини причиняват растене. Замествам понятието мъж с вечния принцип в света, с възможностите на мъдростта, с Божествената мъдрост, а понятието жена с вечния принцип на любовта, с Божествената любов. Значи, възможностите, които съществуват в мъдростта, са равни на възможностите в любовта. С други думи казано: Всяка възможност на мъдростта се реализира от възможностите на любовта и всяка възможност на любовта се реализира от възможностите на мъдростта.

Станете да отидем!,
НБ - София, 29.10.1922г.