Всичките противоречия вътре в живота стават причина да се опознаем и разберем повече, и кажем: „Да, животът тъй, както се проявява, е добре уреден“.

Богат господар, с прецизен характер, има 10 души слуги. Един ден посажда орех в градината си, обаче там, където не би трябвало да го посади. Израства орехът. Той пита: „Кой го посади тук?“ Вика първия слуга. Пита го, хока го, кара му се – не е той. Тъй изрежда всичките 10 слуги – никой от тях не го е посадил. „Че кой го е посадил, вие всички сте се сговорили да ме лъжете. Не знаете ли, че тук има план! Кой ви позволи да посаждате тук орех?“ Хока ги, бие ги, всички мълчат, никой не го посадил. Господарят развълнуван, върви и си мисли как тъй израснал този орех! Тъй, като седи при ореха, изведнъж си спомня, че този орех го посадил сам той. А сега белята! Божественият закон какво изисква от господаря? Той може да заглади работата, като каже на слугите си тъй: „Аз ще ви простя, но още веднъж да не ме лъжете“. Това е по човешки, обаче Божественият закон казва другояче: ще събереш слугите си и ще им кажеш, че този орех ти си го посадил. Той ще се изповяда пред тях и ще им целуне ръка. Божественият закон така урежда нещата. Като направиш един грях на брата си, ще се извиниш пред него ще му кажеш: „Братко, аз съм забравил, аз посадих този орех“. Като направи господаря тъй, той веднага ще се реабилитира пред очите на слугите си, но ако не си признае погрешката, те ще кажат: „И той е като всички“. Иначе те ще знаят, че техният господар е справедлив и честен. И кой ли няма такива орехи посадени в градината си? Всеки един от вас има посят по един такъв орех. И там е спорният въпрос, кой го е посадил. Не е лошо, че ти си го посадил, но кажи: „Аз го посадих“, и въпросът е уреден. Нали всинца искате да бъдете господари? Сега аз бих желал да си признаете пред слугите, че вие сте посадили този орех и въпросът между господари и слуги веднага ще се разреши. След като господарят направи своето извинение, ще трябва да повика всичките слуги, да им даде едно угощение, да си хапнат приятелски всички заедно, и да кажат: „Хайде, да живее орехът!“ Този орех стана причина господарят и слугите да се разберат. Така всичките противоречия вътре в живота стават причина да се опознаем и разберем повече, и кажем: „Да, животът тъй, както се проявява, е добре уреден“.

Абсолютното малко и абсолютното велико,
ООК - София, 12.7.1923г.