Някой казва: "Аз мога да любя всички хора без разлика." Това не е истина. Аз бих желал да срещна човек, който може да обича всеки, когото види на пътя си. Всеки човек трябва да постави любовта си на вътрешен опит, да се разбере в това отношение, и тогава да говори. Произнесе ли думата "любов", в нейния дълбок смисъл той трябва да почувства вътрешното й съдържание. Сега, като се говори за любовта, едно трябва да се знае. Най-първо човек трябва да люби Бога. Това е великата истина в живота. После той трябва да люби ближните си и най-после - себе си. И всеки, който не започва живота си с любов към Бога, от него човек не може да стане. Проследете цялата история на човечеството и намерете някой, който, като е престъпил този велик закон, да е станал човек. Всички велики хора, всички светии, всички гении, всички учители на човечеството са били хора, които преди всичко са любили Бога. Мнозина ще възразят на тази мисъл. Те ще кажат: ако новото учение проповядва само любов към Бога, тогава ние ще забравим хората. Не, да любите Бога, това подразбира да любите всяка душа, защото Бог живее в душите на хората. Щом любите душата на човека, вие любите вече и самия него. Който люби Бога, той дава на хората образец на Божията любов, той им показва какъв трябва да бъде високият идеал в живота. Ако всички хора се стремяха към първия лъч на слънцето, ако всички хора се стремяха към Божествената любов, съвременният свят щеше да бъде в много по-добро положение от това, в което днес се намира.