Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има.

Всички трябва да се научим на този велик закон на Любовта. И понеже вие остарявате, аз ви казвам: Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този. Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе. Гладът на какво е липса? Гладът е липса на храна. Гладът подразбира храната. Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липсата на някакви чувства. Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли?“ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш? Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш. И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов. И в двата си вида тя е благородна. Ето как ще я представя в две фигури. Представете си двама благородни момци, възпитани от родителите си, които трябва да проявят чувството на любов. Единият момък намира една 80-годишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре. Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича. Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вторият момък ще има изкушение. Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен. Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък станал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми: те са неблагодарни същества“. Поне тази мисъл ще му мине. И тъй, великият закон е: Да се яви в нас онази безкористна Любов. И двата вида любов са хубави. И сега всички ние трябва да се стремим към този закон. Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам. Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил. От 20 години насам проверявам дали ще има изключение. Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви. Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното. Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее. Срещне го някой и го пита: „Какво ти липсва, момиченце?“ Казвам, ябълката е била по-малка, дрехите не са тъй хубави, яденето е по-малко. Туй са психически причини. Туй може да е привидно. Изменете тогава условията и приложете обратния закон. Обърнете вниманието си към туй момиченце, другото ще почне да погрознява. И вашите лица са погрознели от този закон. Остарели сте по този закон. И някой казва: „Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ?“ Не. То ще бъде най-голямото нещастие. То ще бъде младата мома. Аз бих желал да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома. И на българите искам да оставя любовта към старата баба на 80 години. То е философия. Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има. Този свят страда все от имена. Доста имена има. Сега казвам: За моето име няма място в света. Защо няма? Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят. Като се върна на небето, там ще напишат моето име. То ще бъде името на Любовта! Разбирате ли? Питат ме някои: „Ще ли те срещнем?“ – Никъде няма да ме срещнете! – „Няма ли да те видим?“ – Никъде няма да ме видите. – „Тогава?“ Аз искам вие да срещнете Бога, който ви е дал тази Любов: Той е тази Любов. Не се заблуждавайте: ако вие сами себе си не можете да любите, ако си неверен към самаго себе си, ако вие не сте научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро. А понеже не мислите добро на себе си, не можете да мислите доброто и на другите хора. И първото нещо: Ние трябва да направим един опит със себе си. Аз не проповядвам: „Ти бъди добър“, а казвам: „Направи опит“. Казвам: Мога ли аз да бъда добър и при какви условия? А как мога да бъда добър? Опити: един, два, три и като науча това изкуство, ще кажа: „Братко, моите опити излязоха сполучливи по този начин, и туй е добро“.

Волята на Отца,
НБ - София, 9.4.1922г.