В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде! Следователно тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та който вкуси, да каже: „Отлично грозде има този човек“.

Сега ще ви кажа: Можете ли вие да любите? „Хубаво – ще кажете, – тук сега ни барна нашето сърце, колко е топло!“ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли да се изкове нещо полезно, може ли да се изтъче някоя нишка? Или може ли на вашата любов да зреят плодове: ябълки, сливи, круши? Сега ще кажете: „Сега я втасахме!“ Какво? Да, когато от лъчите на нашето сърце почнат да зреят плодове, тогава ще се оправи светът. Може, на човешкото сърце може да узряват най-хубавите ябълки. На Любовта отгоре узряват най-хубавите круши, череши. И когато аз говоря по тоя начин, някои казват: „Този език е много загадъчен“. Не е загадъчен, защото ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека. В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде! Следователно тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та който вкуси, да каже: „Отлично грозде има този човек“.

В Египет,
НБ - София, 13.11.1921г.