Сега ще направя една малка диверсия във вашия ум. Ще ви приведа един окултен разказ. Амерфу, прочут цар на древността, на народа паузисти, казвал, че земята имала съвсем друг вид, не като сегашния. При най-голямата планина имало един свещен извор. Амерфу бил адепт на Бялото Братство. Той съградил една чешма, но при съграждането й всички камъни оживели. Започнала се вътрешна борба между тия елементи, кой да бъде пръв между тях. Най-напред трябвало да се тури кран, за да изтича водата. Явили се всички скъпоценни камъни и предложили, да се направи от тях кранът на чешмата. Амерфу им казал: Не може от вас да се направа такова нещо, дребни сте, не сте големи диаманти. Скъпоценните камъни се мъчели да направят голям камък, но не могли, и останало водата да потича през мраморен кран. Всички корита на чешмата били направени от мрамор. Сега трябвало да се поставят тръби на чешмата, обаче, явил се спор между тръбите, коя от тях да бъде първа до крана. Амерфу им казал: Само една от вас може ла бъде първа, останалите ще се наредят една след друга, чак до извора. Другояче не може. Такъв е редът на нещата. Наредили тръбите, както трябвало. Най-после, всички се укротили, зарадвала се чешмата и почнала да тече. Но в чешмата се събудило голямо съзнание. Тя разбрала, че е голямо благо за хората. Започнали да идват при нея богаташи, идвали и принцове. Но като се прочула много, почнали да я посещават и бедни хора. И животни почнали да идват и оставяли там своите извержения. Възнегодувала чешмата: „Как така, аз давам такива блага на хората, а тия простаци да си оставят тук изверженията? Не мога да търпя това безобразие!” Започнали да идват жени да си перат дрехите. Чешмата почнала да се моли на Бога, да спре водата й. Чул Господ молбата й, спрял водата. Пресъхнала чешмата, престанала да тече. Никой не отивал вече при нея. Сега дошло едно голямо зло. Като престанала водата, явили се малки мушички и оставили там изверженията си. Нямало кой да ги чисти, както по-рано водата чистела всичко. Сега мнозина ще кажат: Дотегна ни вече да слушаме, все за любов да ни се говори. Не искаме любов, да се махне чешмата, да престане водата! Но като престане водата, ще дойдат мушичките и няма кой да чисти. Те тъй ще се загнездят там, че след време цялата чешма ще се разруши, и ще дойде смъртта. Не е ли това сегашната философия на живота? След като сте приели всички богатства на света, жена и деца имате, къща имате, вие сте пак недоволни. Защо? Майката казва: Дъщеря ми се ожени за еди-кого си, но той не е за нас. Той е непрокопсан. Защо? – Не е според мярката на майката. – Е добре, синът се оженил, бащата е недоволен; снахата не е по мярката на бащата. И така се явяват спорове. Когато Господ направил света, Той не го е създал, за да се нрави само на вас. Той не е създал снахата, за да се нрави на бащата. На него може да не се нрави, но да е приятна на други десет души. Когато прозрете и намерите Бога, само в любовта ще разрешите тия въпроси. Аз не говоря за Бога в такъв смисъл, както вие Го разбирате. Аз давам на тази дума друго значение. Думата „Бог” е силна дума. Под думата „Бог” аз разбирам това, което включва в себе си всичко възвишено, благородно. Този, който има в себе си Бога, той може да примири всички противоречия в живота, да се справи с всички мъчнотии в света. Това е Бог, това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, Който ще ни научи да се справим с противоречията в живота.