Срещнеш един човек, каже ти една-две думи. Спри се за момент и си кажи: Господи, благодаря ти, че срещнах този човек, който ми даде един плод. Хубавата дума е хубав плод.

Като мислиш право, и ще постъпваш право. Наблюдавам, какво правят много братя и сестри с узрелите плодове. Сега има много праскови. Както върви някой, изведнъж влезе в градината, огледа се наоколо и веднага започва да пълни джобовете си. Казват: Братско е това. За работа ги няма, но лесно пълнят джобовете си. – Какво има от това, че са взели няколко праскови? – Без разрешение са ги взели. Знаят ли, дали прасковата е доволна от тях? Взели ли са разрешение от прасковата? Лесно е да се каже – братско. Така постъпват и външните хора. Разправяше един приятел от Търново, че имал лош съсед. Последният отглеждал около 100 – 150 кокошки. Те разровили градината на нашия приятел. Той мислел, какво да направи с тези кокошки. Един ден срещнал едного, който продавал една лисица за 40 лева. Той я купил и я занесъл в градината. Отде я подушили кокошките! Започнали да крякат, голямо смущение настанало между тях. На другия ден, нито една кокошка не влязла в градината. Те се разбягали от миризмата на лисицата. И аз бих желал да имам една лисица, която да изплаши ония, които без позволение късат плодовете. Ще кажете, че Господ даде плодовете. – Да, Господ ги даде, но ти нямаш право да ядеш, когато искаш. Определено ти е, кога да ядеш. Ако си болен, с 40 градуса, как ще ядеш? Когато си здрав, тогава ще ядеш. Когато влизам в градината, всички дървета ми се оплакват и казват: Груби са твоите хора! Жестоко ни нападат. Ако аз съм на ваше място, ето какво ще направя: Ще се спра пред прасковата, ще благодаря на Господа за плодовете и ще я попитам, мога ли да си откъсна една праскова. Ако ми се позволи, ще си откъсна. Тогава и прасковата ще се благослови. Като изядеш плода, посей семката. Вие ядете плодовете, а семките хвърляте. Така постъпвате и със Словото: едни думи задържате, а други хвърляте. Срещнеш един човек, каже ти една-две думи. Спри се за момент и си кажи: Господи, благодаря ти, че срещнах този човек, който ми даде един плод. Хубавата дума е хубав плод. Тя не излиза от тебе. Тя е родена от плодното дърво. То е Божественият Дух, Който влиза в човека. Бог изисква от нас, каквото ядем, да благодарим. Направиш нещо, благодари! Срещаш здрав или болен човек, благодари! Бог е изпратил болния при тебе да му помогнеш. Кажи му една утешителна дума. Кажи му: Ще оздравееш! – В онзи свят ли ще оздравея? – Ще оздравееш, нищо повече.

Трите пътя,
УС - София, 12.12.1937г.