В съзнанието си трябва да турим единство, в дълбочината на душата ни трябва да има стремеж, в чувствата ни – дълбок копнеж да изпълним Волята Божия с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си воля и сила.

Ще ви разправя какво стана снощи. Седя аз и се разговарям нещо с една млада ученичка, казвам ѝ: „Ако ни види някой, ще каже: „А, Учителя вечерно време ходи с млади момичета.“ Аз ви разправям един инцидент. Седя с нея и тъкмо говоря това – ето, задават се трима души. Тя трепна. – „Нека минат. Защо трепваш? Ако се уплашиш, грехът, престъплението е вече извършено. С мене си сега. Ако те е страх, страхът ще влезе във второто престъпление. Ти поне сега ще имаш смелостта да стоиш.“ Трябва да бъдем смели. Това е морал. Разбирате ли? Морал всякога трябва да има и в Доброто, и в злото. Ако аз съм грешен, ще кажа: „Грешен съм“ – няма да крия. Ако е добро, ще го кажа, както си е. Така трябва да бъде между нас. Сега аз ви изнасям това, понеже беше снощи. Ако никой не беше ме видял, щях да премълча, но понеже има трима души свидетели, на вас го изповядвам. Грях ли е това? Има ли право Учителя да се разхожда със своите ученици? Аз ще ви питам: има ли право майката да носи своите деца? Има ли право господарят да води своите слуги? Та като казвам Учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пълна с Любов. Нищо повече. Не разбирам посредствен учител – принципиално разбирам въпроса. Всеки може да бъде учител: светът е пълен с учители – той от учители страда. Казвам: онзи Божествен Учител има ли право? – Има, туй за Него не е нищо. За Божественото око не е нищо. Ами че когато аз стоя в тъмната нощ, нали Бог гледа? Пред Бога всичко се отпечатва. За мене вечерното време, нощта, е тъй, както е денят. Аз в тъмната нощ се разхождам. Хората може да не виждат нищо, но Божественото око всякога ви гледа. Ще знаем, че онзи Бог всякога ни гледа. Ако ние не зачитаме туй око, всичко друго е празна работа. Никой от вас не може да ме съди! Кой от вас е по-чист? Следователно вие не можете да ме съдите. Ако в моята вода влезе някой, той ще се очисти 10 пъти, но ако във вашата вода влезе някой, той ще се окаля. Туй е една обида сега. – Не, туй е една истина. Тогава, ако вие оспорвате това, аз ще ви го докажа. Ще направим един опит. Как ще направим опита? – Ще налея моята вода в едно корито и после вашата. Ако моята вода действително изпере, ако и вашата изпере, значи еднакви са. Опитът всичко решава. Ние няма да си правим някакви илюзии. Искам за всички млади да турим новия морал. Старото ще държим, а новият морал иде като някое новородено дете: трябва да го отглеждаме да израсте. Аз не съм за погрешките ви, аз казвам за този вътрешен морал. В съзнанието си трябва да турим единство, в дълбочината на душата ни трябва да има стремеж, в чувствата ни – дълбок копнеж да изпълним Волята Божия с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си воля и сила. Може да направим много погрешки, може да падаме, да ставаме много пъти, но да имаме този стремеж да реализираме този копнеж на душата и на сърцето. Съвременното общество хвърля върху ви най-лоши мисли и вие, ако не сте чисти, има опасност да се заразите. Ние трябва да турим една диамантена ограда, която да ни предпазва от тях, иначе те може да ни заразят. Ние ще отхвърлим всичко това.

Работа за новия живот,
СБ - В.Търново, 22.8.1922г.