Всеки трябва да се вслушва в ума, в сърцето си, да не излиза от рамките на своето естество.

Сърцето има нужда от помощта на ума, а умът – от помощта на сърцето. Умът и сърцето се нуждаят от помощта на душата и на духа. Духът следи, наблюдава, какво прави човек и тихо му нашепва: Не постъпваш добре. Ако постъпва добре, пак му нашепва: Добре постъпваш. Колкото и да се оправдаваш за постъпката си, той казва: Нищо не те оправдава. Колко трябва да продаваш стоката си? Колкото струва, толкова ще я продаваш – нито повече, нито по-малко. Защо ще преувеличаваш нещата? Ще продаваш крушите или ябълките толкова, колкото струват. Тежка, хубава била крушата. Колкото да е голяма една ябълка или круша, ще тежи 200 – 300 гр. – един килограм не тежи. Понякога и природата, когато възпитава, увеличава или намалява нещата. Обаче, човек трябва да има ясна представа за нещата, да ги вижда такива, каквито са в действителност. Всеки трябва да се вслушва в ума, в сърцето си, да не излиза от рамките на своето естество. Какво правят сегашните хора? Те не слушат ума, сърцето, душата си и очакват да излезе нещо особено от тях. Това е невъзможно. Нищо не може да стане повече от това, което Бог е създал. Той създаде света. Какво повече може да направи човек? Бог е работил милиарди години за създаването на света, и още милиарди години ще работи върху него. Това не се иска от човека – търпение се иска от него. Трябва да свършиш една работа за един час – не скъсявай времето, нито го увеличавай. Ако скъсиш или увеличиш времето, работата няма да се свърши добре.

Синовно отношение,
УС - София, 17.10.1943г.