Някой отиде да се покланя пред Бога. Ще направи един, два, три, сто поклона. Друг ще се изправи, ще се моли на Бога: чете една, две, три, четири молитви, ще прочете всичките псалми, ще се моли, моли, но нищо не излиза от тази молитва. Не е въпросът в моленето, не е и в работата. Божественият закон, казвал съм ви и друг път, изисква абсолютно да не нарушаваме законите на Бога. Това е първото правило за Неговите деца. Бог казва: „Абсолютно няма да нарушавате моя закон!“ Е, как става нарушаването? Аз съм забелязал как се закачат две деца, братче и сестриче, които се обичат. Малкото братче дойде, хване някое косъмче от главата на по-голямото си сестриче и казва: „Хванах една мушица, че искам да откъсна един косъм от главата ти, за да я завържа.“ Това дете не вземе един косъм от своята глава, ами го отскубва от главата на сестричето си. Ето как се е родил грехът. Майката, като види това нещо, започва да се смее. Това, малкото дете, е извършило едно велико престъпление. То изтегля едно правило, един написан закон от главата на своята сестра. Един косъм е един велик лист. Сестрата заплаква, а майката се смее, бащата се смее и казват: „Днес нашето момченце отскубна един косъм от главата на сестра си.“ Най-после какво става с този син? Като порасне, започва да отскубва космите от главите на баща си и на майка си. Но законът, онзи Божествен принцип, е следният: ако на това дете бихме дали целия свят, всичкото богатство, то не би трябвало да отскубне този косъм. И ако бихте му казали, че ще му дадете всичкото богатство, детето трябваше да каже: „Не, аз не продавам ни един косъм от главата на сестра си.“ Онзи брат, който е отскубнал един косъм от главата на сестра си, той е извършил престъпление. За такъв брат вече се предполага, че той може да направи всичките престъпления, да продаде баща си и майка си.