Докато не се научите да жертвате най-хубавите си мисли, най-хубавите си чувства, най-хубавите си желания, не може да видите Христа.

Когато Христос се яви на учениците си, те се уплашиха и казаха: „Това да не е сянка?“ „Опитайте Ме“ – каза им Той. В Него имаше пулс. Вие казвате: „Като неверни Тома ще бъдем.“ Аз харесвам Тома. Вие казвате: „Не трябва да изкушаваме Господа.“ Не, понякога трябва да турим пръста си в тялото Му. Някои казват: „Докато не туря пръста си в раната Му, тъй да опитам, не искам да се самозаблуждавам.“ Не с този физически пръст, а с духовния си пръст да опитаме раните на Христа, да влезем във връзка с Него, да преживеем Неговия минал живот. Някой казва: „Аз искам да позная Христа!“ „Можеш да Ме познаеш – казва Христос, – добре.“ И Той ти даде такова голямо нещастие, страдание, че къщата ти се запали от двете си страни. Преди 2000 години Христос пострада, а днес казва на страдащите: „Ето, това съм Аз – в тебе Съм сега, това Аз преживях.“ Разбра ли? Страданията – това е първата фаза на посвещението. Но вие казвате: „Не, искам другояче, искам да видя Твоето възкресение!“ Не, първо ще опиташ страданията Му и после, след като ги минеш успешно, ще дойдеш до Възкресението – до Великата Любов. Тогава ще Го познаем. Сърцето ни ще се отвори и ще кажем: „Заслужава си човек да живее в Божията Любов и да служи на Господа.“ И в живота ще бъдете, като че живеете в Царството Божие. Е, хубаво, намерите си един приятел, обичате се, четете си заедно, гугукате си, а като живеете така, това не е ли все едно, че Христос живее във вас? Живеете в хармония. Това не е ли Бог, Който живее във вас? Когато преминете от първата стъпка към втората, ще дойдете да видите Христа в такава първична фаза. Но това не става винаги. На Земята има само три случая, при които човек може да види Христа, облечен в плът. Ще се яви Христос, ще те хване за ръка и ще ти каже: „Попипай Ме – това съм Аз!“ Но това не може винаги да се види. На физическото поле има само три случая, при които може Христос да се види, а на другите полета има повече случаи. Ако ги използвате разумно, всеки от вас ще има възможност да Го види. Някой казва: „Аз искам да Го видя!“ Да, но има нужда от жертви. Докато не се научите да жертвате най-хубавите си мисли, най-хубавите си чувства, най-хубавите си желания, не може да видите Христа. Ще ви приведа един пример. Преди години Христос дойде в къщата на един свещеник под формата на един стар калугер, когото свещеникът не обичаше и не искаше да го приеме. Аз казах на свещеника: „Слушай, калугерът е твой брат, приеми го!“ Свещеникът се съгласи, прие го. За да изпита свещеника, калугерът му каза: – Имам нужда от пари, защото трябва да пътувам. – Имам само пет лева – отвърна свещеникът. – Е, хубаво, и без тях ще мина, мога и пеша да пътувам. И излезе. Аз казах после на свещеника: – Това беше Христос. – А, ако е Той, пари имам. Ще ида да Го върна. Христос е дошъл под форма на калугер, но щом мине нещастието, след като дойде самопожертването, тази маска ще падне и Христос ще се изяви. Иначе Той ще мине само като един калугер. Та Божественото в света е скрито във всички форми и когато ние изявим нашата любов в мисли, чувства и действия, тогава То ще ни се изяви. Иначе ще бъде за нас като една далечна тайна и ние само ще въздишаме по Него.

Законът на самопожертването,
СБ - В.Търново, 24.8.1921г.