Аз не изнасям въпроса за прераждането, за да повдигам спор и раздори между хората. Дали ще говоря за прераждането, или няма да говоря, независимо от това, хората ще се прераждат. Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи? Нали ще му турят име? Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго. И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се изменя. Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно". Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси. Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос, само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога. Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност. Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта. Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е. за идването на любовта. Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно. Чрез едни закони държавата връзва, чрез други – развързва. И училищата правят същото: чрез едни закони връзват, чрез други – развързват. Същото се отнася и до религията: и тя, в едно отношение връзва, в друго – развързва. Важно е, да връзваш и развързваш разумно.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето,
НБ - София, 21.1.1923г.
