Музиката е едно спомагателно чувство за развиване на нашите способности. За развиване на нашия ум, на нашето сърце е потребна музика.

Музиката е едно спомагателно чувство за развиване на нашите способности. За развиване на нашия ум, на нашето сърце е потребна музика. И затуй поетите всякога създават своята поезия лятно време, когато Природата се събужда, когато птичките пеят или когато чуят, че някоя мома пее, и веднага, като се върнат, седнат, „тръст-тръст-тръст“, напишат нещо. Когато пееш, ти се унасяш, не мислиш, че те слуша някой. Пък някои пеят за ефект и казват: „Дали ме слушат?“ Мислиш ли, когато пееш, когато свириш, да те слуша някой, то е обикновена музика. Да свириш за себе си и да пееш за себе си, тогава ще имаме музика. Сега, разбира се, някои от по-даровитите ученици ще спомогнат много за вашето умствено развитие. И разсейването на паметта, дето някои сте разсеяни, дето губите паметта си, то е по причина, че музикалното чувство във вас не е развито. Губенето на паметта произтича от дразнене, тревоги, насилия. Съвременният свят е пълен с такива тревоги, на всяка стъпка се срещат такива тревоги. А музикалното чувство постепенно ще премахне тия тревоги и ще даде едно уравновесяване на душата. Тогава умът се запазва по-спокоен и паметта ще бъде силна.

Влияние на музиката, пеенето и движенията,
ООК - София, 15.10.1922г.