Българинът в рая се наричал благ градинар, благи градинари. Благи градинари в рая са били българите.

Радвам се, че в България е дошла правдата. Ние търсим да се прояви Божията справедливост. По-велико нещо от справедливостта няма. То е силното мощното. Там дето има правда и дето има ред и порядък, и свободата съществува. Съдбата е външната форма. Искат справедлив народен съд. Народът ще съди. Бог е, който ще се прояви. Трябва справедливост. Нас ни е страх, мислим, че българският народ може да отсъди някого повече. Нека вярваме, че ще отсъди правилно. Да вярваме, че този народ ще съди по Бога. Значи имаме вяра в един съдия, нямаме вяра в един народ. Отде накъде, един съдия да бъде по-справедлив от един народ. Коя вода е прясна, един килограм или един голям извор. Изворът е прясната живата вода. Народната мисъл е по-жива. Един поет, който излиза, той е като малка струя, която излиза от големия извор. Един човек, който е отделен от народа, той е в едно статическо положение. Да чувстваш доверието в хората, в българския народ. Нека определим какъв е българския народ. Българинът в рая е бил много добър градинар, когато е бил слуга при Ева. Понеже не излязъл добър съветник, че го изпъдили. Българинът в рая се наричал благ градинар, благи градинари. Благи градинари в рая са били българите. И досега този занаят го държат в Европа и в Америка. Аз бих желал българинът да си държи градинарството. Да обработва зелето. Както е създадена земята, много пластове има, зелето има така много листа. Динята е поляризирана, има южен и северен полюс. На българинът вярата се опитва. Веднъж българинът се опитала неговата вяра в един негов морков. Минал един богаташ и казва: Днес съм намислил да направя едно добро. Ти как ще ме посъветваш. Казва: Да ти дам един морков. Комуто го дадеш да му върви. Взел го богатия, дал го. Умира богатият, отива в онзи свят. Търсят какво добро е направил. Правил църкви, правил училища, но за всичко писали вестниците. Казват: Направил ли си нещо, за което хората да не са писали във вестниците, нещо, за което нищо не е казано. Казва: Спомних си, един български градинар един морков ми даде, дадох го. Казал тогава Господ на ангела: Дай му един морков, за който да се хване, за да го извадиш из ада. Той се хванал за моркова и за него се нахванали и други от ада като грозд. Като ги гледа богатият хванали се с хиляди, казва ще се скъса моркова. Дръжте се за моркова, не казвайте, че е ваш. Дръжте се за българският морков. „Морк“ значи повече, „ов“ значи което е гъвкаво, което издържа. Една любовна мисъл, която целия свят да издигне, цялото човечество може да издържи. Няма опасност да се скъса човешката мисъл. Да благодарим, че сме в един свят на възможности. Новата светлина трябва да дойде. Ако съвременните хора не се подмладят, ако съвременните хора не поумнеят, ако не станат по-здрави, отколкото в миналото, ако не станем по-силни, по-справедливи, всичките добродетели трябва да се турят в действие. Не както са били дедите ни. Много добре са били, както са били научени от Господа. Писанието казва, че в последните дни всички ще бъдат научени. Ние сме в една епоха, опитностите, които ние имаме, миналите поколения тази опитност са нямали.

Разумна икономия / Нова земя,
ИБ, ПС - София, 10.12.1944г.