Умът и сърцето трябва да се впрегнат на работа. Как? – Сърцето е създадено да люби, а умът е създаден да мисли.

Сърдиш се, гневиш се, где ти е умът? Всякога, когато умът ти не присъства в една работа, сполетява те катастрофа. Всякога, когато се явяват такива състояния, това е признак, че умът отсъства. Във всички работи, дето умът присъства – висшият ум, катастрофа не може да стане. За да може да издигнете себе си, непременно вашият ум трябва да присъства. Ако вие се молите, а умът ви не присъства, молитвата ви не е приета: тя е само една педя над главата ви. Ако пишете или съчинявате, вашият ум трябва да присъства, и в дадения момент за нищо друго не бива да мислите. Ще мислите върху този въпрос, и като го свършите, тогава за друг ще мислите. Най-великият закон в духовния свят е, че трябва да впрегнем нашия ум на работа с всички негови сили. Щом си се разгневил, умът ти не е на мястото си и сърцето ти не е на мястото си. Сърцето не се гневи, влезли са други сили в него. Умът, както аз го зная, не се раздразнява, не се отчайва. А туй, което се дразни, туй, което се отчайва, то е извън ума. Умът – това е основата на Божествения свят. И когато Господ иска да създаде един свят, той слага ума за основа. И за да може да се създаде нещо трайно, непременно този Божествен елемент, тази Божествена сила трябва да присъства във вас във всичката своя пълнота. И вие имате власт да държите вашия ум. А ако вие сте нещастни, вашият ум не сте го впрегнали на работа, и вие нищо не можете да постигнете. Ще го впрегнете и ще видите каква велика работа той ще свърши за вас. И съвременният окултизъм тури вече тази основа и настоява върху това правило: умът и сърцето трябва да се впрегнат на работа. Как? – Сърцето е създадено да люби, а умът е създаден да мисли. Не мислиш ли? – Умът го няма. Не любиш ли? – Сърцето го няма. Това не са фрази. Но вие ще кажете, че любите някого. Любите, кого любите? А, колкото автори съм чел досега, аз не съм намерил още нито един да опише Любовта. Вашата любов е играчка, тя не е Любов. Любовта е нещо велико! Не може Любовта да влезе за един момент в сърцето ти, в дома ти, и да излезне навън, то е немислимо. Тя е като слънчевата светлина: ако не затворим пътя, тя вечно ще тече, а ако попречим, тогава е друго нещо. Любовта влезе ли, тя вечно ще бъде в нас. И мисълта слезе ли в ума, тя няма вече да излезе от него. Следователно вие сте причината да изпъдите Любовта и мисълта навън. „Господ тъй е направил“, казвате. Господ не е направил това. Той е направил света така, че е оставил нас да сме отговорни.

Още по-блажени са!,
НБ - София, 4.12.1921г.