плачат със сълзи. И като минават хората край някои бедни, не мислят, че Христос живее в тях, нито за Христовите страдания, а казват: „Кармата им е такава“. И после: „О, Господи, как си страдал на кръста!“ Това е едно заблуждение на черното братство

Сега аз бих ви задал друга задача, да обмисляте дълбоко, не да напускате живота си, но да бъдете внимателни към малките неща в живота. Не се старайте да раздадете хиляди левове на бедните, но постарайте се един ден като излезнете, да кажете на един човек по една блага дума. На някоя просякиня, бедна жена, може нещо да ѝ дадете, но кажете ѝ една блага дума: „Сестро, ти довечера като се напросиш, ела ми на гости у дома“. Не ѝ давайте пари, то е в някои случаи престъпление, а кажете ѝ: „Аз бих желал да те нагостя, да си поприказваме“. Срещнете някои бедни, дайте им покана, еди-кой ден да дойдат на обяд у вас. Един да дойде в понеделник, друг във вторник и т.н. Ето откъде трябва да започнем всички. И ако всички бихме приложили туй правило, много от тези души щяха да се утешат. Сега ние седим и казваме, че Христос е пострадал на кръста: „Горкият Христос, как пострадал на кръста!“ И плачат със сълзи. И като минават хората край някои бедни, не мислят, че Христос живее в тях, нито за Христовите страдания, а казват: „Кармата им е такава“. И после: „О, Господи, как си страдал на кръста!“ Това е едно заблуждение на черното братство. Туй мяза на нашите съвременни театри. Някой автор написал някоя трагедия. Всички благородни дами плачат, сълзите им текат за онзи герой там, на сцената. Това е актьорство! Те плачат, а като излязат вънка, дето други умират, нито една сълза! Казвам: За тях плачете, а за вътрешните се смейте.

Много плод,
НБ - София, 21.5.1922г.