Човек в своя приятел трябва да намери поне едно добро качество или една добра черта, по която да се отличава от останалите хора. Тази добра черта не е нито в очите, нито в устата, нито в носа на човека. Тя не е вън от него. Тя е на най-високо място, на самите клонища.

Някой казва: "Аз обичам приятеля си." Защо? Защото има отлични вежди. А очи - да се ненагледаш. Друг казва: "И аз обичам приятеля си." Защо? Защото има хубава уста, хубав нос. Казвам, обичате ли човека заради неговите вежди, очи, уста или нос, вие не разбирате любовта. Онзи, който обича хората само заради нещо външно хубаво у него, той няма висок идеал. Човек в своя приятел трябва да намери поне едно добро качество или една добра черта, по която да се отличава от останалите хора. Тази добра черта не е нито в очите, нито в устата, нито в носа на човека. Тя не е вън от него. Тя е на най-високо място, на самите клонища. Намерите ли тази добра черта в своя приятел, ще я откъснете внимателно и ще я пазите в душата си като светиня. Постъпите ли така, природата пак отбелязва: "От това дете човек ще стане."

Високият идеал,
ООК - София, 11.9.1923г.